Съвременни митове за правилното възпитание на децата

Уверената в себе си свободна личност е нещо прекрасно, няма спор. Но понякога в търсене на това състояние пренебрегваме много. Нека да видим какви грешки (добре - поне някои от тях) правят съвременните родители по пътя към съвършенството.

Мит 1: Детството трябва да бъде без ограничения
Прочели десетки книги популярна психология, както и съмнителни статии в социалните мрежи, съвременните родители често стигат до крайности. Те буквално позволяват на детето да прави всичко, което си поиска. В началото възрастните се умиляват от тази непосредственост, с която то блесва в разговорите (като понякога дори се качва на масата). Но... това идва до гуша в някакъв момент. На всички. Резултатът е, че детето не знае значението на "не" и "не трябва".

Мит 2: Щедрите родители са залог за щастливо детство
Все още има родители, които помнят комунизма (или бабите, които гледат децата им, го помнят). И затова купуват играчки на килограм. Просто "тогава нямаше", казват те. В резултат малките буквално са заринати с вещи, а родителите си мислят, че по този начин просто удовлетворяват базовите потребности на детето и му дават идея как да се стреми към "идеала" (пълен с вещи е идеала, не с друго).

Мит 3: Методите за ранно детско развитие са необходими
Напоследък все по-голяма част от младите майки са озадачени от въпроса: "Всичко ли правя така, че детето ми да се развива пълноценно?" И малкото, буквално с пелените, започва да учи чужди езици по суперсъвременна методика, както и да чете, преди да е усвоило ходенето на гърне. И да се катери по въже. Ако може.

Мит 4: Детето не трябва да се подлага на какъвто и да било стрес. Никога
Според този мит на детето трябва да са му спестени всички негативни емоции - без значение дали гледа анимация, в която обиждат главния герой, домашният любимец боледува или мама е просто в лошо настроение.. Ще направите всичко - ще скриете, ще преглътнете, дори ще излъжете, стига на края всички да изглеждат весели, все едно са излезли от реклама.

Превод: Надя Горанова, текст: woman.rambler.ru